Notice: Undefined index: aiosp_schema_site_represents in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-organization.php on line 59

Notice: Undefined index: aiosp_schema_organization_name in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-organization.php on line 75

Notice: Undefined index: aiosp_schema_site_represents in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-website.php on line 59

Notice: Undefined index: aiosp_schema_search_results_page in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-website.php on line 63

Notice: Undefined index: aiosp_schema_site_represents in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-article.php on line 77

Notice: Undefined index: aiosp_schema_site_represents in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-article.php on line 137

Notice: Undefined index: aiosp_schema_site_represents in /home/behubdev/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack/inc/schema/graphs/graph-article.php on line 139

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже –
и той я гледа – мила, засмена!

„Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, 
аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

Scroll Up